самоунищожавали

Речник на българския език

1. самоунищожавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самоунищожавали е производна форма на самоунищожавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоунищожавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоунищожавали е производна форма на самоунищожавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самоунищожавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самоунищожавали е производна форма на самоунищожавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самоунищожавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самоунищожавали е производна форма на самоунищожавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).