самоунищожавала си

Речник на българския език

1. самоунищожавала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самоунищожавала си е производна форма на самоунищожавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоунищожавала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самоунищожавала си е производна форма на самоунищожавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоунищожавала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самоунищожавала си е производна форма на самоунищожавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).