самоунищожавала

Речник на българския език

1. самоунищожавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоунищожавала е производна форма на самоунищожавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоунищожавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоунищожавала е производна форма на самоунищожавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоунищожавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоунищожавала е производна форма на самоунищожавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самоунищожавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоунищожавала е производна форма на самоунищожавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).