самоунищожавал

Речник на българския език

1. самоунищожавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоунищожавал е производна форма на самоунищожавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоунищожавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоунищожавал е производна форма на самоунищожавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоунищожавал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоунищожавал е производна форма на самоунищожавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоунищожавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоунищожавал е производна форма на самоунищожавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).