самоунижавала

Речник на българския език

1. самоунижавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоунижавала е производна форма на самоунижавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоунижавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоунижавала е производна форма на самоунижавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоунижавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоунижавала е производна форма на самоунижавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самоунижавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоунижавала е производна форма на самоунижавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).