самоуважавала

Речник на българския език

1. самоуважавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоуважавала е производна форма на самоуважавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоуважавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоуважавала е производна форма на самоуважавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоуважавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоуважавала е производна форма на самоуважавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самоуважавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоуважавала е производна форма на самоуважавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).