самоубило

Речник на българския език

1. самоубило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоубило е производна форма на самоубия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоубило — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоубило е производна форма на самоубия (мин. деят. св. прич. ср. р.).