самоубили

Речник на българския език

1. самоубили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоубили е производна форма на самоубия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоубили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самоубили е производна форма на самоубия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).