самоубила

Речник на българския език

1. самоубила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоубила е производна форма на самоубия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоубила — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоубила е производна форма на самоубия (мин. деят. св. прич. ж. р.).