самоубивах

Речник на българския език

1. самоубивах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самоубивах е производна форма на самоубивам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самоубивах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самоубивах е производна форма на самоубивам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).