самоубедяло си

Речник на българския език

1. самоубедяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоубедяло си е производна форма на самоубедя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).