самоубедило съм

Речник на българския език

1. самоубедило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоубедило съм е производна форма на самоубедя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоубедило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоубедило съм е производна форма на самоубедя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).