самоубедило
1.
самоубедило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
самоубедило
е производна форма
на самоубедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
самоубедило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
самоубедило
е производна форма
на самоубедя (мин. деят. св. прич. ср. р.).