самоубедила

Речник на българския език

1. самоубедила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоубедила е производна форма на самоубедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоубедила — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоубедила е производна форма на самоубедя (мин. деят. св. прич. ж. р.).