самоубеди

Речник на българския език

1. самоубеди — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самоубеди е производна форма на самоубедя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самоубеди — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самоубеди е производна форма на самоубедя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самоубеди — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самоубеди е производна форма на самоубедя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. самоубеди — повелително наклонение, ед. ч.

самоубеди е производна форма на самоубедя (повелително наклонение, ед. ч.).