самотувал си

Речник на българския език

1. самотувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самотувал си е производна форма на самотувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самотувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самотувал си е производна форма на самотувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самотувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самотувал си е производна форма на самотувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).