самотувал е

Речник на българския език

1. самотувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самотувал е е производна форма на самотувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самотувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самотувал е е производна форма на самотувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самотувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самотувал е е производна форма на самотувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).