самосъзерцавал

Речник на българския език

1. самосъзерцавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самосъзерцавал е производна форма на самосъзерцавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самосъзерцавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самосъзерцавал е производна форма на самосъзерцавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самосъзерцавал — мин. деят. св. прич. м. р.

самосъзерцавал е производна форма на самосъзерцавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самосъзерцавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самосъзерцавал е производна форма на самосъзерцавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).