самосъжалявал съм

Речник на българския език

1. самосъжалявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самосъжалявал съм е производна форма на самосъжалявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самосъжалявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самосъжалявал съм е производна форма на самосъжалявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самосъжалявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самосъжалявал съм е производна форма на самосъжалявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).