самосъжалявало

Речник на българския език

1. самосъжалявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самосъжалявало е производна форма на самосъжалявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самосъжалявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самосъжалявало е производна форма на самосъжалявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самосъжалявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самосъжалявало е производна форма на самосъжалявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самосъжалявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самосъжалявало е производна форма на самосъжалявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).