самосъжалявал

Речник на българския език

1. самосъжалявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самосъжалявал е производна форма на самосъжалявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самосъжалявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самосъжалявал е производна форма на самосъжалявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самосъжалявал — мин. деят. св. прич. м. р.

самосъжалявал е производна форма на самосъжалявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самосъжалявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самосъжалявал е производна форма на самосъжалявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).