самосезирала

Речник на българския език

1. самосезирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самосезирала е производна форма на самосезирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самосезирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самосезирала е производна форма на самосезирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самосезирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самосезирала е производна форма на самосезирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самосезирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самосезирала е производна форма на самосезирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).