самореформирало си

Речник на българския език

1. самореформирало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самореформирало си е производна форма на самореформирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самореформирало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самореформирало си е производна форма на самореформирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самореформирало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самореформирало си е производна форма на самореформирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).