самореформирало

Речник на българския език

1. самореформирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самореформирало е производна форма на самореформирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самореформирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самореформирало е производна форма на самореформирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самореформирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самореформирало е производна форма на самореформирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самореформирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самореформирало е производна форма на самореформирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).