самореформирала

Речник на българския език

1. самореформирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самореформирала е производна форма на самореформирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самореформирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самореформирала е производна форма на самореформирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самореформирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самореформирала е производна форма на самореформирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самореформирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самореформирала е производна форма на самореформирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).