самореформирал

Речник на българския език

1. самореформирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самореформирал е производна форма на самореформирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самореформирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самореформирал е производна форма на самореформирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самореформирал — мин. деят. св. прич. м. р.

самореформирал е производна форма на самореформирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самореформирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самореформирал е производна форма на самореформирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).