саморазтурил съм

Речник на българския език

1. саморазтурил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

саморазтурил съм е производна форма на саморазтуря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазтурил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

саморазтурил съм е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).