саморазтурваха

Речник на българския език

1. саморазтурваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

саморазтурваха е производна форма на саморазтурвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. саморазтурваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

саморазтурваха е производна форма на саморазтурвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).