саморазтурвах

Речник на българския език

1. саморазтурвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

саморазтурвах е производна форма на саморазтурвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. саморазтурвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

саморазтурвах е производна форма на саморазтурвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).