саморазтурвания

Речник на българския език

1. саморазтурвания — мн. ч.

саморазтурвания е производна форма на саморазтурване (мн. ч.).

2. саморазтурвания — мин. страд. прич. м. р. непълен член

саморазтурвания е производна форма на саморазтурвам (мин. страд. прич. м. р. непълен член).