саморазтурвал съм

Речник на българския език

1. саморазтурвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

саморазтурвал съм е производна форма на саморазтурвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазтурвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

саморазтурвал съм е производна форма на саморазтурвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. саморазтурвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

саморазтурвал съм е производна форма на саморазтурвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).