саморазтурвал е

Речник на българския език

1. саморазтурвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазтурвал е е производна форма на саморазтурвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазтурвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазтурвал е е производна форма на саморазтурвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. саморазтурвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазтурвал е е производна форма на саморазтурвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).