саморазтурвало си

Речник на българския език

1. саморазтурвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

саморазтурвало си е производна форма на саморазтурвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазтурвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

саморазтурвало си е производна форма на саморазтурвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. саморазтурвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

саморазтурвало си е производна форма на саморазтурвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).