саморазтурвали

Речник на българския език

1. саморазтурвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

саморазтурвали е производна форма на саморазтурвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. саморазтурвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

саморазтурвали е производна форма на саморазтурвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. саморазтурвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

саморазтурвали е производна форма на саморазтурвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. саморазтурвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

саморазтурвали е производна форма на саморазтурвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).