саморазтурвала

Речник на българския език

1. саморазтурвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазтурвала е производна форма на саморазтурвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. саморазтурвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазтурвала е производна форма на саморазтурвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. саморазтурвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

саморазтурвала е производна форма на саморазтурвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. саморазтурвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

саморазтурвала е производна форма на саморазтурвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).