саморазтурва

Речник на българския език

1. саморазтурва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

саморазтурва е производна форма на саморазтурвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. саморазтурва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

саморазтурва е производна форма на саморазтурвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. саморазтурва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

саморазтурва е производна форма на саморазтурвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).