саморазрушил съм

Речник на българския език

1. саморазрушил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

саморазрушил съм е производна форма на саморазруша (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазрушил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

саморазрушил съм е производна форма на саморазруша (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).