саморазрушил си

Речник на българския език

1. саморазрушил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

саморазрушил си е производна форма на саморазруша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазрушил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

саморазрушил си е производна форма на саморазруша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).