саморазрушил е

Речник на българския език

1. саморазрушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазрушил е е производна форма на саморазруша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазрушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазрушил е е производна форма на саморазруша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).