саморазрушило си

Речник на българския език

1. саморазрушило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

саморазрушило си е производна форма на саморазруша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазрушило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

саморазрушило си е производна форма на саморазруша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).