саморазрушило е

Речник на българския език

1. саморазрушило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазрушило е е производна форма на саморазруша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазрушило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазрушило е е производна форма на саморазруша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).