саморазрушили

Речник на българския език

1. саморазрушили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

саморазрушили е производна форма на саморазруша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. саморазрушили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

саморазрушили е производна форма на саморазруша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).