саморазрушила си

Речник на българския език

1. саморазрушила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

саморазрушила си е производна форма на саморазруша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. саморазрушила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

саморазрушила си е производна форма на саморазруша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).