саморазрушила е

Речник на българския език

1. саморазрушила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазрушила е е производна форма на саморазруша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. саморазрушила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазрушила е е производна форма на саморазруша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).