саморазрушила

Речник на българския език

1. саморазрушила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазрушила е производна форма на саморазруша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. саморазрушила — мин. деят. св. прич. ж. р.

саморазрушила е производна форма на саморазруша (мин. деят. св. прич. ж. р.).