1. саморазрушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
саморазрушил е производна форма на саморазруша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2. саморазрушил — мин. деят. св. прич. м. р.
саморазрушил е производна форма на саморазруша (мин. деят. св. прич. м. р.).