саморазруши

Речник на българския език

1. саморазруши — сег. вр., 3 л., ед. ч.

саморазруши е производна форма на саморазруша (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. саморазруши — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

саморазруши е производна форма на саморазруша (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. саморазруши — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

саморазруши е производна форма на саморазруша (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. саморазруши — повелително наклонение, ед. ч.

саморазруши е производна форма на саморазруша (повелително наклонение, ед. ч.).