саморазрушало

Речник на българския език

1. саморазрушало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазрушало е производна форма на саморазруша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазрушало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

саморазрушало е производна форма на саморазруша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).