саморазрушали

Речник на българския език

1. саморазрушали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

саморазрушали е производна форма на саморазруша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. саморазрушали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

саморазрушали е производна форма на саморазруша (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).