саморазрушала

Речник на българския език

1. саморазрушала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазрушала е производна форма на саморазруша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. саморазрушала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

саморазрушала е производна форма на саморазруша (мин. деят. несв. прич. ж. р.).